За билката Tribulus Terrestris
Има много билки, познати от векове, които и до днес не са загубили своята приложимост. Техните свойства се използват за лечение на различни страдания на базата на дългогодишен емпиричен опит натрупан в миналото. Много от тези билки са популярни и техните екстракти се използват и днес поради тяхната ефикасност, безопасност и приемлива цена.

Усилията на съвременната българска фармакология в посока създаването на доказано ефективен лекарствен препарат на основата на екстрат от бабини зъби датират още от средата на ХХ век. Сред тях е и българският препарат - нехормонален продукт от растителен произход Трибестан ®, който е разрешен за употреба още от 1981 г. Биологичноактивните вещества са стероидни сапонини от фуростанолов тип с преобладаване на протодиосцина. Продължително са изледвани възможностите на препарата Трибестан ® за въздействие върху повишаване на либидото, еректилната функция, понижаване на общия холестерол, хормонални дисфункции и пр. Проучвания на растението и препарата са извършени не само в България, но и в Сингапур, Индонезия, Китай, САЩ и Кувейт.

Tribulus Terrestris (Трибулус) е билка с дълга традиция и широка употреба. Името на билката идва от латинското значение на думата Tribulus, което значи проблем и се отнася за островърхите шипове, разположени върху семенната кутия. У нас тя е позната под различни имена: бабини зъби, демирбузан, диви кошнички, ревничав бурен, желтениче и др. Трибулус е многогодишно тревисто копринесто влакнесто растение с 10—50 сантиметрово високо стъбло. Цветовете са 3—4 см в диаметър, тъмнопурпурни, червени или бледовиолетови. Околоцветните листчета са извити навън. Цъфти в периода март—май. Семенната могат да запазят своята виталност до 20 години. В България се среща в различни региони, с надморска височина до 800 м. Дрогата от бабини зъби се използва за суровина във фармацевтичната промишленост - в България за препарата "Трибестан" (Трибестан ®).

Билката е използвана в народната медицина от дълбока древност. Древните гърци са лекували с нея различни състояния като: главоболие, нервни заболявания, запек, използвали са я също като обезводняващо средство и за подобряване на настроението. През І век от н.е. древногръцкият лекар Pedacii Dioscoridi, хирург в Римската Империя, описва в своят трактат Materia Medica в главата Libry sex, билката като средство за стимулация на сексуалната активност. Описание на Трибулус се среща в древни източни текстове, датиращи от повече от 600 години. Китайската Materia Medica съдържа историческа информация за ранно описание и приложение на повече от 300 билки. Древните китайци са използвали Трибулус в лечението на различни чернодробни, сърдечни и бъбречни заболявания, псориазис, екзема и преждевременна еякулация. Древноиндийската аюрведическа медицина, която е позната повече от 1000 години със своя натурофилософски лечебен подход, наречен наука за живота, е използвала билката за увеличаване потока на движение на жизнената и сексуалната енергия. Древните индианци също са познавали билката и са я използвали като диуретично, антисептично и противовъзпалително средство.

Eкстрактите, извлечени както от корените, така и от плодовете на това растение са източници на голямо разнообразие от химически субстанции като фотостероиди, флавоноиди, алаклоиди и гликозиди (Tomova R. & R. Gjulemetova; 1978). Тези активни субстанции имат стимулиращ ефект върху имунната, сексуалната и половата системи, подобрявайки в същото време производителността на мускулната маса и увеличавайки енергийното ниво, като при това получените резултати са трайни. Стероидалните сапонини имат мощен ефект върху имунната система. Те увеличават имунната защита и предпазват организма от вирусни инфекции в това число от херпес вируси, грипни вируси и др. Сапонините понижават нивата на кръвната захар и холестерола и увеличават антиоксидантната защита на организма. Най-голямото предимство на българския Трибулус е високото съдържание на протодиосцин (Дикова Н. & В. Огнянова; 2003). Той се метаболизира в организма и оказва благоприятен ефект върху имунитета, интегритета на клетъчната мембрана, еректилната функция и метаболизма на холестерол.
Вход за регистрирани потребители
Сподели този сайт с приятел